- Заради казуса с австралийския гражданин Джок Полфрийман ВМРО поиска забрана

...
- Заради казуса с австралийския гражданин Джок Полфрийман ВМРО поиска забрана
Коментари Харесай

У нас има расизъм не само по стадионите, но и в парламента, и в правителството

- Заради проблема с австралийския жител Джок Полфрийман ВМРО изиска възбрана върху активността на БХК. Виждате ли в това преднамерена офанзива против организацията?

- Тя не може да бъде друга. Освен това е предизборна. Преди време Ангел Джамбазки и Александър Сиди от Вътрешна македонска революционна организация подадоха сигнал да бъда съден за вредителство. Това е един излишък от сталинския Наказателен кодекс. През 2014 година пък Джамбазки подаде сигнал до Национална агенция за приходите да ни създадат финансова инспекция. Така че това са поредни неосталинистки подходи към неправителствените организации.

- Премиерът Борисов обаче ви отбрани с думите, че ГЕРБ работи добре с БХК. В какво се показва взаимната ви работа?

- Не знам дали го сподели от името на политическата си партия, или от името на държавното управление. Ние постоянно сме взели участие в работни групи и в други форми на взаимна работа, в каквито участват всички неправителствени организации. Давали са ни опция да посещаваме затворени институции. От друга страна, наподобява работи добре и с хора и организации като Вътрешна македонска революционна организация.

- Какво е вашето отношение със съдиите от правосъдния състав, който взе решение за предварителното освобождение от пандиза на Джок Полфрийман?

- С всеки от тях съм се виждал не повече от 3-4 пъти през живота си. Дори не помня официално да сме се запознавали. Единият от тях е взел участие в нашия конкурс " Човек на годината " и е бил награден, само че журито е от хора, които не са от нашата организация. От другия съдия, като беше в управлението на Съюза на съдиите, сме желали мнение във връзка със правосъдната промяна. Дотук стопира всякакво съдействие. Това, че този вид съдействие може да породи някакъв спор на ползи и да бъде съображение за отказ на този правосъден състав, е цялостна нелепост. Обърнете внимание, че на тях не им е искан отвод от прокуратурата в хода на производството. Съдията е човек, който няма по какъв начин да бъде отвън обществените връзки. Той е бил съученик, състудент с някого, имал е професори, пил е кафе с някой прокурор. Ако за всичко това съдията трябваше да си прави отказ, нямаше да се намерят съдии да ни съдят. А нашето мнение по делото за предварителното освобождение сме го дали на първа инстанция, без никаква концепция от кого ще се гледа то след обжалване. Намирам офанзивата против тези съдии и против Съюза на съдиите за извънредно нечестна и злонамерена. Обърнете внимание, че съдията-докладчик в състава на Върховен касационен съд, който сега преглежда делото по настояването на основния прокурор за обновяване - Жанина Начева, е взела участие в състава, който преди 10 години е постановил окончателното правосъдно решение за неговото наказание. По този въпрос не поражда и даже не се разисква спор на интерес и съображение за отказ, което е още едно доказателство за преднамерения темперамент на офанзивата против съдиите от Апелативния съд.

- БХК давал ли е мнения и по други каузи?

- Не единствено мнения, само че ние се явяваме по каузи като специалисти. Това го вършим, откогато съществуваме. Само от началото на тази година, в случай че се съберат всичките мнения, които сме давали пред разнообразни инстанции, вероятно ще се събере към 100 страници текст. Това се отнася и за съдилища в други страни. От Англия да вземем за пример ни желаят мнения за изискванията в местата за отнемане от независимост у нас, защото има български жители, които се екстрадират, с цел да излежават присъдите си тук. Пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург сме давали огромен брой мнения. Това прави всяка неправителствена организация. На всичкото от горната страна това мнение, което съм дал на първа инстанция по делото „ Джок Полфрийман “, съм го дал в лично качество, а не от името на БХК.

- След като австралиецът беше освободен от пандиза, той прекара повече от 20 дни в Центъра за настаняване на чужденци в Бусманци. Във вторник беше пуснат, само че Министерство на вътрешните работи му конфискува паспорта. Това нарушава ли човешките му права?

- Конфискацията на паспорта е позволена по закон, до момента в който тече процедура по експулсиране. Не е ясно обаче по какъв начин стои този въпрос, откакто процедурата е „ спряна “. Престоят му в Бусманци обаче беше незаконен от момента, в който той получи документи, с които можеше да бъде експулсиран, на 22 септември. България към този момент е осъждана за това, че държи незаконно лица тъкмо в Бусманци, и то нееднократно. Освен това задържането в Бусманци би трябвало да бъде за депортиране, а ние чухме няколко високопоставени държавни чиновници да споделят, че той е арестуван там, до момента в който се чака Върховен касационен съд да се произнесе по производството за обновяване на неговото предварително освобождение. Ако Полфрийман подаде тъжба в Страсбург за задържането си в Бусманци, то ще бъде прието за незаконно. Същото се отнася и за възбраната му за овакантяване на страната. Тя пък е още по-абсурдна и е нарушаване на неговото право за свободно напредване. Забраната е единствено за интервала на изтърпяване на наказанието му " отнемане от независимост ". След като това съображение е отпаднало, автоматизирано отпада и възбраната. Тя би трябвало да бъде отстранена от този, който я е наложил, а точно от дирекция „ Миграция “. Това, че тя разиграва една комедия пред целия български народ - да се оправдава, че не може да го депортира поради възбраната за пътешестване, която самата тя би трябвало да отстрани, е жестоко тъпчене на закона. Тази дирекция „ Миграция “ е измежду най-често осъжданите в Страсбург. Нещата отиват отново натам, че българските жители ще заплащат за безобразията на служителите.

- Организацията ви излезе с остра позиция за кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор, както и за самата процедура по желание. Как ще работите с него, в случай че въпреки всичко той бъде определен?

- Ние се борим за едно заслужено правораздаване и компромис не вършим. Обществото има упования към организация като нашата, която години наред се занимава с промяната в правораздаването. Изказахме нашите забележки и по процедурата, която е непрозрачна, несъответстваща на нормите на едно демократично общество. Освен това зададохме значими въпроси.

- В позицията си изтъквате, че Иван Гешев демонстрира присмехулно отношение към организациите, които се занимават с човешките права. Бихте ли дали образец за такова?

- Наскоро имахме подобен случай с нашата организация, когато му изпратихме отчета за правата на индивида, който е един от най-важните документи, които произвеждаме. В него описваме многочислени случаи, законодателни решения и проблеми с осъждането на България в Европейски съд по правата на човека, които директно засягат активността на прокуратурата. Иван Гешев в отговор ни изпрати две книги - „ Под игото “ на Иван Вазов и том разкази на Йордан Йовков, в които беше отбелязал някои страници, без да каже за какво тъкмо тях и без една дума за проблемите, които излагаме в нашия отчет. За нас това е една насмешка.

- Обръщате внимание и на решението по делото „ Колеви против България “ в Европейски съд по правата на човека, в което се споделя, че е необходимо у нас да се обезпечи механизъм за дейно следствие против основния прокурор. Как си обяснявате, че ръководещите отхвърлят да извърнат внимание на това решение?

- Това не е единственото решение, на което те отхвърлят да извърнат внимание. Има към 200 решения на Европейски съд по правата на човека, които са на обзор в Комитета на министрите на Съвета на Европа, тъй като не са изпълнени. Има ред аргументи, заради които тъкмо това решение не се извършва, една от които е желанието на самия основен прокурор да остане над закона. Искам обаче да обърна внимание и на останалите каузи. Има такива за полицейско принуждение, ликвидиране на арестувани хора, изтезания.

- Футболният мач на българските национали против Англия попадна във фокуса на международните медии поради расистките прояви на група ентусиасти. Според вас абсурдът преекспонира ли се, или фактически у нас има проблем с расизма и ксенофобията?

- Не би трябвало да се сещаме, че в България има расизъм, единствено когато някоя медия в друга страна стартира да написа за него. Той е постоянно срещан и отвън стадионите, постоянно срещан е и в Народното събрание, и в държавното управление. Вицепремиер да вземем за пример през януари отиде в едно пловдивско село и сподели, че ромите са станали нетърпими, след което изгониха над 100 души измежду зима от жилищата им. Европейски съд по правата на човека даде привременни ограничения по този случай, които не са изпълнени. Футболни агитки участваха в митинга и в това село, и след това в Габрово, както и в митингите в поддръжка на Иван Гешев.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР